Търговище (България)

Търго̀вище (до 1934 година – Ескѝ Джумая̀)^[1] е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната община Търговище и област Търговище. Населението на града към 31.12.2015 г. е 35 841 жители.^[2]

География

Местоположение

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), също така и големи икономически центрове като Шумен, Търново и Русе го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокия релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския, например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Географските координати на града са 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение, спомага градът да се оформи като оживен пазар.^[3]

Панорамен изглед на Търговище от 5 юли2006 г.

Административно деление

Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Общината се състои от 52 населени места, от които 51 села и 1 град. Общината е с площ от 840,4 km². Общината граничи с общините Омуртаг, Антоново, Попово, Лозница, Хитрино, Шумен, Велики Преслав и Върбица. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси и вилни зони.

Релеф

Територията на община Търговище се характеризира със своето разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, поради което и надморската височина варира от 150 до 690 m. За град Търговище тя е 170 m. По-голямата част от територията на общината се намира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина, чиято най-висока точка е връх „Коджакус“ – 690 m. Северната част от територията е разположена в Търговищкото поле по поречието на река Врана. Добре изразени земновръхни форми са долинните разширения на реките Врана и Сива и нископланинските възвишения – Търговищко поле, Преславска планина и Поповските височини. Търговищкото хълмисто поле е най-тясно свързано с икономиката на града. На север граничи с Разградските височини, на изток с Шуменските, на запад с Лилякското плато, а на юг с Преславската планина. В североизточна посока на река Врана, нейната долина се разширява, като се оформят две акумулационни тераси, като върху едната е разположена част от град Търговище. Релефът на Търговищкото поле е разнообрзен и от ридове, като по-известни са Юкя, Иванка баир, Серсема, Драката и Чокята. Търговищкото поле е изградено от кредни материали, съставени от варовици и мергели. Те започват с валанжа и свършват с апта. Отличават се с висока водопропускливост и вертикална цепителност. Средния им наклон е от 3 до 5%. В Преславската антиклинала се намира и петно от юра. Осевата ѝ зона е изградена от валанжни флиш и варовици и варовити мергели, а бедрата – от хотривски мергели.

Климат

Климатът се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Типично се наблюдават засушавания в края на лятото – юли и август, докато в началото му са характерни множество превалявания от дъжд. Климатът на Търговище е умерено континентален. Оградните ниски планини и ридове влияят слабо върху климата на града, разположен в Търговищкото поле. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Не по-малко значение за формирането на климата има и пренасянето на въздушни маси от тропичен произход през лятото. Климатичното влияние на Черно море почти не въздейства на климата на Търговище. Хълмистият и нисък планински релеф в близките и по-далечни околности влияе слабо върху атмосферната циркулация. По-съществено значение за микроклимата на града имат изложението му, дълбочината и посоката на речните долини и високото било на Стара планина.

Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа годишно, и се отразява благоприятно върху развитието на селското и горско стопанство. Първата метеорологична станция в Търговище е създадена едва през 1960 г. Средната годишна температура 10,7 °C, за разлика от градове от същия паралел като Плевен (11,5 °C) и Варна (11,8 °C), е сравнително по-ниска. Средномесечната максимална температура е 29,4 °C. 240 дни от годината температурата е над 5 °C; 184 дни с над 10 °C; 120 дни с над 15 °C. Зимните застудявания са чувствителни. Средномесечната януарска температура е -6,7 °C. Годишната абсолютна влажност е 7,7. Най-висока влажност е през юли – 12,6 мм., а най-ниска през януари – 3,5 мм.

Валежите са важно условие за развитието на селското стопанство. Годишното количество на валежите в Търговище е 585 мм на m², което е под средното за страната. В съседните общини като Омуртаг е 686 мм, а в Попово – 577 мм. Според разпределението си, спадат към континенталния тип. Главният им максимум е 77 мм, а минимумът им е през февруари – 28 мм. Максимален денонощен валеж е отчетен на 26 май 1937 г. – 111,2 мм. Максималния годишен валеж за Търговище е отчетен през 1952 г. – 990 мм, а минималния – 385 мм през 1935 г. Най-сухи месеци са юли, август и септември. Твърдите валежи се изразяват чрез снеговалежи през зимата, и градушки през лятото. Снежната покрива се задържа средно по 43,6 дни; средната ѝ дебелина е 10 – 12 см. Районът е беден на водни ресурси, което е наложило изграждането на много водоизточници.

Ветровете са отражение на циркулацията на въздушните маси в Северна България. В Търговище най-често духат западните, северните и северозападните ветрове. От тях западните имат най-голям относителен процент – 47%. Честота им е най-голяма през зимните и пролетни месеци. Северните и северозападните духат през зимата. Те отвяват значителна част от снежната покривка. През лятото от юг и югозапад понякога нахлуват сухи и горещи ветрове. Последните причиняват преждевременно узряване на посевите.

В Търговище и района се срещат всички неблагоприятни климатични явления – мъгли, градушки, слани, поледици и вихрови бури. Градушки падат през късната пролет и ранното лято. Средногодишните случаи с градушка са 1,7. Често те нанасят големи щети на селското стопанство. Сланите се образуват през пролетта и есента. Първата слана има средна дата 5 октомври, а последната – 21 април. Средната продължителност без слана е 172 дни в годината. Облачността е по-значителна през зимата, а по-слаба през лятото. Броят на ясните дни е 63. Броят на дните с мъгла е 35,5.

Като климатични ресурси се разглеждат онези елементи на климата и свойства на въздушната среда, които могат да се използват пряко в практиката. Те се определят като енергийни, биоклиматични, рекреационни, агроклиматични. Комплексът от климатичните условия в Търговище има значение за развитието на селското стопанство. Характеристиките на местния климат са определящи при подбора на селскостопанските култури. Показателите показват, че в Търговище могат да се отглеждат и редица култури като втори култури. От значение за селското стопанство е и количеството на валежите през вегетационния период. Установено е, че в Търговище валежите съвпадат с продължителността на този период. От значение за селското стопанство са и твърдите валежи, които се акумулират във вид на снежна покривка и се използват през месеците на вегетация на растенията. За развитието на земеделието климатът е изключително благоприятен.

Води

Водното богатство в Търговищко не е голямо. То е тясно свързано с недостатъчното количество на валежите, силната нарязаност на релефа и водопропускливостта на пластовете. Търговищката област обхваща води от три речни басейна – Русенски Лом на север, Голяма Камчия на изток и Янтра на запад. Нито една не протича изцяло през областта. Част от реките са маловодни и водосборните им басейни са малки. Речния отток е непостоянен. Реките имат дъждовно-снежен режим с максимален отток през пролетта. При поройни валежи. Течните речни долини се пълнят и наводняват ниските им тераси. През лятото вследствие на високите температури и силното изпарение, голяма част от реките пресъхват. По-съществено стопанско значение има река Врана.

Най-голямата река е река Врана, която преминава и през града. Тя извира от североизточните склонове на Лиса планина, проломява Преславската планина и навлиза в Търговищкото поле. Тя е слабо врязана в основните скали – варовици и мергели. Ниските ѝ тераси обикновено се заливат при поройни дъждове. Залесяването на водния ѝ басейн е 23%. Отточният ѝ режим изразява особеностите на севернобългарските реки – период с високи водни количества и чести колебания от началото на февруари до края на юни и период с ниски през лятото. Средногодишният ѝ обем е 12,5 млн. m³ вода. При обилни валежи, водите на Врана излизат от коритото ѝ, макар и рядко. Най-известното езеро е „Борово око“ в едноименния парк на града. Един от най-големите язовири в България се намира на територията на областта – Ястребино. Най-големия язовир в общината е язовир Съединение. Карстовите извори в Търговищко имат малък дебит. Те са пряко свързани с карбонатните скали. Водосборния басейн им е ограничен. Използват се за водоснабдяване на селищата.

Опасни явления свързани с водите са наводненията. Те се предизвикат в резултат на падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене. Най-големи покачвания на нивото на водите има в периодите март – април – май и октомври – ноември. Поради отдалечеността на Търговище от големи водни басейни, като цяло е защитен от големи наводнения с големи щети.

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и литоложкия състав и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския климат и хълмист релеф и растителна покривка.

В Търговищко най-разпространените почви са светлосивите горски почви. Те са плитки, еродирани и дълбококарбонатни. Отличават се с голямото си плодородие. Покриват Сланник, Герлово и землищата на селата Длъжка поляна, Обител и Зелена морава. На отделни места те са песъчливи, глинести и каменисти. Подходящи са за развитие на трайни насаждения – малини, сливи, лозя.

Второ място по обхват, заслужено заемат силно излужените черноземни почви. Те покриват по-голямата част от землищата на Търговище, Попово, Дралфа, Славяново, Светлен т.е. северната част на областта. Върху тях добре виреят зърнените култури, както и някои технически като слънчоглед. Типични черноземни почви има в землищата на Търговище, Давидово и Голямо Соколово. Отличават се с голямото си плодородие.

Алувиално-ливадните почви покриват речните долини и долинните разширения на реките Черни Лом, Малки Лом и Врана. Те са доста влажни. Подходящи се за зеленчуци, картофи, дини и пъпеши.

Почвената покривка на Търговищко е благоприятна за развитие на селското стопанство. Град Търговище и областта попадат в северната почвена област.

Чрез терасиране на склоновете и правилната агрообработка с правилна агротехника, обработваемият фонд бива опазен от вредното влияние на ерозията. Изкуственото напояване и наторяване увеличават плодородието, запазват и подобряват структурата на почвата.

Растителност

Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото равнината е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи, които във времето били изсечени. Липсата на води, значително съкращава видовото разнообразие. Зелената система на общината се характеризира с представеност от основни видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазена в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.

Естествената растителност е представена от следните дървесни видове различните видове дъб, липа, ясен, дива круша, габър. Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. В местността „Пирамидата“ в землището на село Бракница, Поповско расте огромен летен дъб на възраст около 430 години. От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др. Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содина острица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др. Успоредно с тази растителност по територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които имат стопанско значение. Използват се във фармацевтичната промишленост за извличане на екстракти за различни лекарства и за билколечение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.

Животински свят

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом. 

Защитени територии

Пет територии в област Търговище са обявени за защитени по смисъла на Закона за защитените територии. Те се контролират от Регионалната инспекция по околна среда и води – Шумен. В териториалния обхват на региона попадат „Урумово лале“, „Игликина поляна“, „Петка Балкан“, „Божур поляна“ и „Римският мост“.

„Урумово лале“ е каменист, силно варовит стръмен склон в землището на с. Пайдушко с площ 12 хектара. Обявена е като природна забележителност през 1983 г., а 20 години по-късно е прекатегоризирана в защитена местност. Под защита е естественото находище на растителния вид „Урумово лале“, представен в трите му форми – жълта, пъстра и червена, която е представена от единични екземпляри. Видът е български ендемит, застрашен от изчезване, включен в „Червената книга“ на България.

„Игликина поляна“ се намира в местността „Кайрака“ край Търговище. Тя е обявена за защитена, заради естественото находище на билката лечебна иглика. Целогодишно „Игликина поляна“ е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколистна гора и близостта с града.

Вековната церова гора в местността „Бабаконду“ край село Братово и „Божур поляна“ в землищата на селата Вардун и Стража са другите две защитени природни територии, а „Римският мост“ е прекатегоризиран в защитена местност през 2003 г., за да се опази територията с характерен ландшафт в землището на антоновското село Стеврек. 

История

Древност

Археологически разкопки в района на Търговище разкриват богата многовековна история, основно място в която заема обособената материална култура "Поляница" от V-IV хилядолетие пр.н.е. Разкрити са девет селищни могили:

• Селищна могила Текето, населявана през халколита, разположена върху невисоко плато на 3,5 км югоизточно от града в квартал Кос, между реките Калайджи дере и Умник.
• Селище от неолита, разположено на 3,5 км югоизточно от града южно от селищната могила Текето.
• Селище от халколита, разположено в квартал Михаил Петров.
• Селище от ранния неолит, наречено „Поляница – платото“, разположено на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
• Селищна могила „Поляница – платото“, населявано трайно през ранния, средния, късния халколит, ранножелязната и късносредновековната епоха. Осем жилищни хоризонта с дебелина на културния пласт 3,5 м със специфини находки идолна пластика. Могилата е разположена на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. На 200 м северозападно от селищната могила се намира некропол от ранния и средния халколит. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
• Селищна могила Търговище – Гарата - датирана от халколита, разположена на 0,5 км североизточно от града, на брега на река Врана, вляво от шосето за Шумен, с диаметър около 100 м и височина 10 – 12 м. Идентифицирана от Васил Миков.
• Селищна могила Омуртаг, от средния и късния халколит, разположена южно от града, вляво от шосето за Омуртаг на брега на река Врана. Съставена е от 4 жилищни хоризонта.
• Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 2 м, разположена на 2 км югозападно от квартал Михаил Петров в горичката, вдясно от черния път.
• Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 4 м, разположена на 3 км северозападно от кв. Михаил Петров.

Античност

Археологическите сведения в райомна на днешния град доказват останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.) и селище от римската епоха (II-IV век). От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. Земите на Търговищка област, както и териториите на цялата днешна Североизточна България са населени от многобройните гетски племена. В средата на V в. пр.н.е те са част от състава на Одриското царство, по-късно са съюзници на Александър Македонски, а през III–I в. пр.н.е живеят самостоятелно. На територията на Търговищка област са открити многобройни находки съдържащи тракийско въоръжение. В началото на I в. Римската империя завладява Балканския полуостров, а земите на днешна Търговищка област влизат в състава на провинция Долна Мизия. Античните автори не са отбелязали градове в Търговищкия регион, но с оглед значителните размери на селищата край селата Горско Абланово и Ковачевец и откритите там археологически материали, може да се твърди, че те са имали градски облик.^[5]

Средновековие

Археологическите сведения доказват останки от селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (дн. Търновско) и Марцианополис (дн. Варненско). През 5-и и 6 век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. Император Юстиниан строи редица крепости и стени по тези места. Днешният Търговищки проход през средновековието е обезпечен от подобно укрепление на пътя между Долна Мизия и Тракия. В най-високия край на късноантичната крепост са открити останки от църква от V век, която изглежда продължава да се използва и през Средновековието.^[6]

Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта Сборище. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла в Търговищкия проход, вместо до сега наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т.е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9 век. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през 9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци върху камъните. Този надпис, открита амфора със символа на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров, директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис в народните предания. Напълно възможно е през юли 811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава. 

Османо-турски период

От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.^[3]

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това града станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в национално-освободителното движение.^[3]

Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:

Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че града е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов (Куруто) – знаменосец на Ботевата чета. 

Освобождение

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 човека. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.

В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:

Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си^[7]. 

Следосвобожденски период (1878 – 1944)

Според преброяването от 1885 година в града живеят 9 558 души, от които 5 976 турци, 3 250 българи, 331 цигани и един евреин. Българите живеели във „Варуш махала“ (днес част от „Вароша“).

През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.

Население 

Брой и динамика

Броя на населението е най-важният синтезиращ демографски показател. Динамиката на населението има много голямо значение, защото тя предопределя в дългосрочен план и броя на работната сила и броя на евентуалните потребители на продукция в региона. Сегашният брой и динамика на населението на област, община и град Търговище са резултат от въздействието на множество фактори през различни исторически етапи. В доосвобожденския си период, населението стремително нараства; в периода след Освобождението до 1944, тази тенденция се запазва. Според първото преброяване от 1887 градът има 8 519 души, през 1946 – 10 561 души. След началото на индустриализацията през 50-те години, населението главно механично, нараства с много бързи темпове, като през 1985 г. достига до 46 522 души. Днес, според последното преброяване, населението на града е 37 611 души – на общината – 62 636 души, което е около 50% от населението на областта.